Захарияди – Карагьоргис, двама водещи фигури в комунистическото движение, чиито имена доминираха с години в революционната сцена. Идеолози, които живяха с мечтата за революция, за да паднат бавно в пропастта на самотата и отчаянието, когато осъзнаха, че комунизмът е „Кронос, който изяжда децата си“. В дните на големите ентусиазми, те вдигаха юмруци, стискаха ръцете на онеправданите и пренебрегваните, а светът на експлоатацията се топеше пред тях.

Вечен революционер е Захарияди. Стилов редактор е Карагьоргис, боец от лявото, чиито думи бяха меч. Тяхното пътуване е трагично. От братски приятели в младостта си, те станаха противници в края заради Сталин. Тяхната история е известна. Въпреки това, много от това, което се случи след трагичната смърт и на двамата, остава неизвестно, като техните деца бяха принудени да носят на плещите си кърваво минало.

Събитията след смъртта на Никос Захарияди и Костас Карагьоргис са изложени в тази книга. Защото, както казва Тасос Ливадитис в есенните си ръкописи, „най-истинските истории са тези, които никой не помни“… Това е ехото от големите борби. Революционната песен на пустинята, която ни следва.