Прозаичното и критическото творчество на Александър Котзия се взаимно подхранват, като като свързваща ос служи това, което самият той нарича псевдореализъм, термин, който се отнася еднакво както за теорията му за критиката, така и за неговата поетика. Посоченият термин произлиза първоначално – но не изключително – от естетическия избор за нарушение на конвенциите на реализЪма.