Какво ще кажете за едно пътуване, едно специално пътуване, което след приключването си ще ни остави чувство на непозната пълнота? За да получите малка представа, ви уведомяваме, че ще летим на толкова голяма височина, че ще достигнем... там, където се носят приказките (а приказките, които са ни сервирани през годините, са много) заедно с надеждите, с посока далечното минало.

Това ще бъде нашата отправна точка, а крайната ни цел е настоящето, за да очертаем, опирайки се на Капитала на Маркс, тежкия път, който ни е довел до този ежедневен живот, до тези условия, които преживяваме днес като общество.

Всички приказки започват с „Имало едно време...“, но не се заблуждавайте, тук няма да се ограничим до една малка история, която завършва с „И те живели щастливо, а ние още по-добре“. В нашия разказ всичко започва от самото начало на историята и преминавайки през нея до днес завършва с „И те живели щастливо, а ние другите все по-зле“, с едно необходимо пояснение: Борбата не свършва, докато съдията не свири, а в нашата приказка съдията в крайна сметка ще бъде народът.