Как пише човек стихотворението на друг? Как двамата стават за малко едно? Едно е сигурно: С това парадоксално хоро малко потанцувахме заедно. Всичко, което остана, е този текст. И една поредица от фрагменти: отношения, тела, нужди.

Нещо се появяваше и изчезваше, една постоянна жажда царуваше. И един контекст, недопустим. Тези две понятия определят за мен лечението: една нужда и един контекст. Същите бих използвал и за стихотворението.

Само че понякога, всичко заедно, изглежда по-малко като танц и повече като боксов мач. Г. З. Вариация на произведението за настоящото издание, 2015.