Концепцията за отбраняващата или борещата се демокрация се разви през междувоенния период в сянката на възхода на фашистките режими. Главният ѝ вдъхновител, Карл Льовенщайн, беше вдъхновен от собствените си преживявания в нацистка Германия. С текстовете си той показа как фашистките партии и движения използваха средствата, които предлагат демократичните конституционни институции, за да утвърдят позициите си и да проникнат като Троянски кон както в изборния корпус, така и в представителните органи.

В същото време той подчерта, че демокрациите могат да оцелеят само ако разберат, че трябва да се защитават срещу своите врагове, както външни, така и вътрешни.

Крайният извод на Льовенщайн е, че демокрацията трябва да защити своите институции. Неговите анализи за методите, с които екстремистите оказват влияние върху изборния корпус, използвайки емоции (гняв, разочарование, недоволство, комплекси) и експлоатирайки демократичните институции, не са само актуални, но и изключително полезни за справяне с враговете на демокрацията.