През 1982 г., след като продава джаз бара си, за да се посвети на писането, Мураками започва да тича, за да поддържа форма. Година по-късно сам изминава маршрута Атина-Маратон, а днес, след десетки такива състезания, без да броим триатлоните и книгите му, които са получили възторжени отзиви, той размишлява върху влиянието, което спортът е оказал върху живота му и, още по-важно, върху писането му.

Тренировъчен дневник, пътепис и едновременно с това спомен, тази разкриваща книга разказва за четиримесечната му подготовка за маратона в Ню Йорк през 2005 г. и ни отвежда на места като градините на храма Мейдзи в Токио, където някога е споделял маршрута с олимпийски шампион, и река Чарлз в Бостън, сред млади жени, които го изпреварват по скорост. 

През тази магична призма на спорта се разгръща панорама от спомени и размисли: моментът на вдъхновение, когато решава да стане писател, най-големите успехи, но и разочарования, страстта му към старите винилови плочи.
Забавно и сериозно, игриво и философско, мемоарът на Харуки Мураками е разкриващ както за неговите почитатели, така и за спортистите, които намират подобно удовлетворение в бягането.