Един досега неизследван аспект от историята на отвъдокеанската гръцка емиграция в началото на 20-ти век са новите икономически функции, развили се в пристанищните градове на гръцката държава, които са се свързали директно със Съединените американски щати и са управлявали организацията на миграционната мобилност до Междупослевоенното време.
Настоящото изследване се фокусира върху тези „миграционни врати“ и тяхната икономика. Главни действащи лица са пристанището на Патра, компанията „Австроамерикана“, кантората „Г. Морфи и син, Кровъ и Стивънс“ и останалите миграционни агенции на улица „Свети Андрей“, търговският и работнически свят на крайбрежната зона, американското консулство, гръцките и източняшките имигранти – потребители, схемите за незаконен трафик на мигранти, организираните екскурзии на гръко-американските клубове от Междупослевоенното време и „войната на пристанищата“. Икономиката на миграцията в Патра се преплита с дейността на големи средиземноморски и западноевропейски транспортни възли и с активности в по-малки пристанища в Пелопонес като Каламата, Гитео и Катаколо; тя е особено свързана с държавната миграционна политика, гръцкия корабен капитал и конкурентните интереси на Пирея.
В „Вратите“ отвъдокеанската миграция се разкрива като посредническа мобилност, рентабилен и същевременно крехък икономически проект с международен характер и трансформиращо въздействие на местно ниво.
