След много приключения малката Амалия вече е в последния клас на Педагогическия институт в Арсакео. Тя беше много щастлива, в по-малко от месец щеше да полага изпити и да получи дипломата си за учителка. Но имаше някой, който искаше да я спре, да я изгони от училището – а този някой не беше човек, беше призрак! Ще кажете: Има ли призраци? Е, има ли? Уплашените съученички вярват, че има. Но Амалия и нейната приятелка Фотини не са съгласни. Нещо друго се случва. Какво точно? Затова станаха детективи и обърнаха света нагоре с краката, за да открият истината: Беше ли това, което ги заплашваше, наистина призрак или някой криеше страшна тайна? Тук спираме. Не можем да разкрием нищо повече. Все пак тайната не я разкрихме ние, Амалия и Фотини я разкриха!

„Исках момичетата да разберат, че привилегиите, които днес имат, не винаги са били техни. Сега всички ходят на училище. Тогава само малцина можеха. За да се образува едно момиче през 19-ти век, трябваше да се бори със społцията, с родителите, със стереотипите, които искаха да я държат вкъщи да се грижи за другите. Затова моята героиня е момиче. Исках всички днешни деца да разберат, че нищо хубаво не идва от само себе си. Ако желаят нещо, трябва да се борят, както бедната Амалия от Кипсели се бори, за да стане учителка. Момичето от 19-ти век притежава талантите, които пожелавам да имат всички днешни момичета: ум, смелост, упоритост, въображение и хумор. Защото момичетата вече могат да станат учителки, но дори и днес, два века по-късно, равенството все още не е постигнато…“

ЛЕНА ДИВАНИ