Книгата се опитва да запише един от по-малко дискутираните исторически периоди на гръцкото малцинство в Албания; периода 1939-1944, когато малцинството се оказа между Сцила и Харибда. Фашизмът активира разделителни линии и разкри идеологически противоречия в албанското общество, знак за конфликт, който придоби характеристиките на гражданска война.

Албанските антифашистки организации, използвайки обещания за самоопределение, насилие и терор, натискаха малцинството да избере лагер. За северногръцкото население идеята за съпротива се свързва с надежда за автономия, независимост или обединение с Гърция. Но националният разказ придоби разделителен характер и малцинството тръгна по различни „пътеки“ поради различните възприятия за териториалния въпрос.

Новите архивни доказателства, намерени в италиански, албански и гръцки архиви, хвърлят светлина върху неизвестни аспекти от историята на гръцкото малцинство, като италианската политика спрямо северногръцкото население, малцинственото образование, дейността на организацията МАВИ и отношенията на малцинството с антифашистките движения.

Книгата за първи път разглежда политиката на ЕЛАС и ЕДЕС спрямо гръцкото малцинство, усилията за сътрудничество на националистическите организации и пътя на северногръцкото население в Националните отряди на ЕДЕС. Целта на книгата е да документира механизма, чрез който малцинството бе принудено към действие и начина, по който това действие бе политически интерпретирано, отвъд идеологическите възприятия и схеми.

Защото историята на гръцкото малцинство в Албания съдържа силни емоционални елементи, които все още не са приключили кръга си.

АЛЕКСАНДРИЯ ЙОТИС СПИРОС

ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА