Нейман, един от водещите философски гласове в света, призовава страстно и силно Лявицата да се върне към идеалите, които изградиха най-добрите неща в съвременния свят. Срещу надвисналата заплаха от тръмпизъм, тя счита за абсолютен приоритет да се противопостави на широко разпространената woke (пробуждане, бдителност, активизъм) идеология, която подкопава същността на Лявицата.

Диагнозата на тройната патология на Лявицата и триадата на терапевтичната ѝ програма вървят ръка за ръка: ангажимент към универсалността срещу расизма; настояване за разграничение между справедливост и власт; и вяра в възможността за напредък, надеждата, че хората могат да създадат по-добър свят за всички. Нейман страстно твърди, че вярата в социалния прогрес, вярата, че прогресът е възможен, но не неизбежен, трябва да прониква в онези, които се смятат за прогресивни и леви.

Разбира се, Лявицата не трябва да се задоволява с copy-paste: носталгията е по дефиниция самоубийство. Разбира се, трябва да закани ръкавите си и да се мъчи, за да премине от тези необходими условия към постижими съвременни цели. Разбира се, не трябва да предава критичния си дух. Но не бива да губи голямата картина. Съмнението не може да отрови основните ѝ принципи, подкопавайки единството ѝ. Ако левите партии не усвоят този първопричинен грях, те ще направят най-големия подарък на надвисналата реакция.

Резултатът е едно нервно, увлекателно произведение дори когато прибягва до сложни разсъждения, враждебно към дългосрочния, сух стил, непримиримо що се отнася до яснота и украсено с хумор и интелигентни реплики. С други думи, лесна за четене книга, която читателят няма да остави, докато не стигне до последната страница.