В крайна сметка някои неща толкова ли са трудни, колкото си ги представяме, или са „просто една мисъл“ и нищо повече?

Когато казах на сина ми, че ще издадем нашата приказка, той с вълнение ми каза, че трябва да напишем как детето „видя облаците и мечтаеше да стане пират, рицар, динозавър“.

Така моят син с въображението си постави това, което искаше да види той в облаците (а вероятно и в реалността)... и аз с моето въображение може би „помогнах“ на детето от историята да започне да се справя със ситуации, които му създават трудности.