В наши дни институцията на брака е разклатена. Лошото качество на живот сред омъжените двойки, нарастващият брой разводи, детски ориентираните бракове, отчуждените или конвенционалните връзки са „засадили“ семената на съмнението и карат младите хора да се колебаят пред перспективата за брак. Като алтернатива се представя съжителството, което често е стъпало, генерална проба преди брака. От друга страна, съжителството преди брака не означава задължително успешен брак. Въпросът обаче не е да се избира между съжителство и брак или да се замени едното с другото, а да се види с какво отношение се подхожда към всяко от двете.

Желанието за семейство, което включва възпитанието на деца, предполага обновяване на институцията на брака, за да влезе в по-широк контекст. Двамата партньори трябва да оставят настрана поведения, които са виждали у родителите си и които са били задушаващи. В същото време е необходимо да преначертаят брачния договор и да го адаптират към своите мерки: да оставят емоционално пространство и лично време на партньора си, да възприемат по-гъвкави роли, да развиват личностното си израстване, да усещат близост, без да бъдат напълно зависими.