Театралният и същевременно поетичен монолог на многократно награждавания люксембургски автор Жан Портан започва като изключително лично признание, но по пътя се преплита с историята на човечеството: „Границите са нещо изкуствено, те не са нещо природно. Те са защото сме загубили или спечелили война. Вдигаме граници, казваме там е чуждото, тук е нашето, и аз намирам всичко това за нелогично, защото човечеството е едно.“

„Границите непрекъснато захранват разказа и искат от паметта да говори за заселването и изселването, многобройните корени, но и придобитите разклонения, идентичността. […] Портан пише вид фамилна автобиография, в която обаче вплита анонимните биографии на всички бежанци, от които изпъкват някои лични свидетелства, преминавайки непрекъснато от въображаемото към реалното и обратно, създавайки мрежа от мисли и чувства, която завладява читателя“, посочва Мария Пападима в своето въведение.

Този колективен превод е подписан, под ръководството на Мария Пападима, от възпитаници на магистърската програма на Атинския университет „Елинско-френски изследвания в литературата, културата и превода“.