ЕДНА ЖЕНА САМА в разхвърляна стая звъни на любовника си, който тъкмо я е изоставил за друга.

Въз основа на тази тъжно банална история Жан Кокто написа едноактна кратка трагедия – странен „монолог на два гласа“, един от които говори, а другият мълчи, в който телефонът играе централна роля.

„Преди“, написа Кокто, „сме се виждали един друг. Можехме да загубим ума си, да забравим обещанията си, да рискуваме невъзможното, да прелъстим обичаните си, прегръщайки ги, да се закачим за тях, за да не си тръгнат. Един поглед можеше да промени всичко. Но с това устройство всичко, което трябва да свърши, свърши“.

Пиесата бе представена за първи път през 1930 г. в Comédie-Française от Берт Бови. Записана е от Симон Синьоре. Превърната е в опера от Франсис Пуленк. Адаптирана е за кино от Роберто Роселини с участието на Ана Маниани (1948), от Педро Алмодовар с Тилда Суинтън (2020) и за телевизия от Тед Кочев с Ингрид Бергман (1967). В Гърция известни са изпълненията на Ели Ламбейти (първото през 1949, последното – през 1978).

СНИМКА НА КОРИЦАТА

От късометражния филм на Педро Алмодовар La voz humana с Тилда Суинтън (2020).