Химнът към Делос на Калимах е най-големият от шестте и единственият, който не се отнася до някое божество, а до един остров – родното място на Аполон.

Разказът има два основни сюжета: от една страна странстванията на Лето, която търси място, където да роди, и от друга странстванията на Астерия, който е остров, който няма постоянно място в морето, а се носи непрекъснато.

Лето трябваше да се изправи срещу гнева на Хера, която бе натоварила Арес да наблюдава сушата и Ириса да наблюдава островите, за да не приеме нито едно място Лето да роди.

Така се развиват три основни епизода: този на Тива, този на Пинеос и този на остров Кос. В първия Аполон, още в утробата на майка си, пророкува унищожението на децата на Ниоба, която се подигравала на Лето, че има само две деца.

В епизода на Пинеос реката, за разлика от другите места, пренебрегва заповедта на Арес и приема Лето, но тя показва великодушието си и отказва даровете на Пинеос, защото не иска да пострада заради тях.

В епизода на Кос самият Аполон, пак в утробата, предотвратява Лето да роди на острова, защото там е предопределено да се роди Птолемей Филаделф. Тук имаме втората пророчество на бога, която се отнася до действието на Филаделф.

Така накрая става срещата между Лето и Астерия и Лето намира място да роди. От тогава Астерия престава да се носи, придобива стабилно място, вече не е "невидим", а явен (Делос) и сменя името си.

В последната част Калимах говори за почитта, която хората отдават на острова.