„Удоволствие за всеки, чието сърце бие силно при вида на зора, здрач и мъгливата светлина“ Нел Фризел.

Първоначално не откривах мъглата – мъглата откри мен. Преходна, преобразяваща и все по-трудна за улавяне – далеч от просто облак от водни капки, мъглата е състояние на духа. Докато мъглата се промъкваше през група дървета, превръщайки познатото място в странно и отвъдреално, Лаура Пашби засне снимка и започна едно влечение.

Пашби търси мъглата, разхожда се и плува в нея, изследва нейната често ключова роля в литературата, митологията и историята, както и нейното екологично значение. През последните петдесет години има спад с 50% на „мъгровите събития“, мъглата се отдалечава, без да го забелязваме, и екологичният ефект може да бъде катастрофален.

Докато пътува до най-мъгливите места, които може да намери, Пашби се потапя в опасната мъгла на Дармур, търси шотландската хаар, преживява магическата мъгла на Венеция и ни разказва митове за мъглата на река Северн и корабокрушенията, които тя крие.

Лесно е да се изгубиш в мъглата, но понякога там могат да се намерят незабележими неща, включително и в нас самите. Преследване на мъглата е завладяваща медитация върху мъглата и мъгливата светлина, любовна песен към времето и силата на природата да преобразява.

Страници: 256, Година на издаване: 1106, Размери: 13x13см.