Имало едно време едно момиче, което беше чувало статуите да пеят, беше танцувало с тях на лунна светлина, беше ги виждало да плачат.
Защото статуите нощем оживяват. Ангелина знаеше това много добре, тъй като почти беше израснала в музея. Освен това, фактът, че имаше една цяла и една наполовина „прокълната“ ръка, я караше да им прилича още повече. С изключение на Тико, единствения ѝ приятел от плът и кръв, статуите бяха най-добрите ѝ приятели.

Когато Мусолини обяви война на Гърция, страхът, че тъмнината на нацизма ще надделее, стана още по-силен. И всички, свързани с музея – от археолозите до обикновените работници – споделяха едно общо безпокойство; всички пазеха една и съща тайна, която сякаш се обобщаваше само в една фраза: „Да успеем навреме…“.
Ангелина ще поиска да научи тази тайна и ще помогне на Тико да скрие своята собствена.

Една дълбоко човешка и антивоенна история за приятелството, порастването, търсенето на идентичност и нуждата от запазване на културното наследство, базирана на истинската история за укриването на антиките от Националния археологически музей по време на гръцко-италианската война.