В едно мазе в Нова Йония, на пръв поглед невинно мъжко парти с уиски, кавги, „мъжки“ шеги и народни песни се превръща в опасна игра на смелост и истина. Джони Блу е произведение за един баща, двамата му близки приятели, бившата му жена и един млад човек.
„На първо място, това е пиеса за едно момиче – още едно момиче! – което се озовава в трудната позиция да бъде момиче. Около тези персонажи се тъче история за отмъщение – но и тъмно портрет на съвременната „мъжественост“. История, която разкрива границите на мизогинията през различни поколения, характери и социални слоеве.
„Джони Блу е скъпо уиски. Уиски за специален, бихме казали, повод. За празник, на който обичащи се хора се срещат, прегръщат и гледат в очите. Гледайки децата си дълбоко в очите, там, в тези очи, които очакват от нас най-доброто, се ражда и същността на произведението. В този поглед, погледа на нашата дъщеря, която очаква от нас да победим и унищожим „лошите“. Лошото в себе си. Лошото вътре в нас. Нашите деца ни молят да ги защитим от който и да е, способен да им навреди. Дори ако това сме ние самите и крехките ни възприятия. Защитата на тази безусловна вяра, която трепти като пламък в очите им... нека стане нашата нова свещена мисия“, казва авторът в своето въведително слово.
