В турската библиография, периодът, през който за първи път се появяват текстове на турски език (тоест от устната литература), до епохата, в която турската литература представя творби под влиянието на западната литература (тоест до периода Танзимат, 1839), се нарича Стара турска литература.

Периодът от Танзимат до днес се нарича Нова турска литература. В историческото си развитие турската литература се разделя на три основни големи цикъла, три дългосрочни периода: - литературата преди ислямизацията на турците, - литературата под влиянието на исляма, - литературата под влиянието на Запада.

През всеки от посочените периоди и в зависимост от позицията на съответния държавен ръководител или от преобладаващото политическо положение, е имало времеви отрязъци, в които литературната цел е била народът, следователно е преобладавала тенденцията: „Изкуство за народа“ и други, когато поради ограниченията, налагани от държавата, темите са били „безобидни“ и е преобладавала тенденцията: „Изкуство за изкуството“.

През целия този период в произведенията на народната или народна литература е запазена употребата на простия (разговорен) турски език. В същото време е имало и дълъг период на двуезичие, през който се е формирал османският турски език, езикът на двореца, с ясни влияния от персийския и арабския. Османският турски се утвърждава като официален държавен език и е използван от интелектуалци и писатели в продължение на дълго време.

Разбира се, историята на турската литература не може да бъде представена с всяка подробност в един единствен том. В настоящата книга нашата цел е да представим турската литература във времето. Представянето на материалите започва от епохата, когато се появяват първите произведения от устно предаваната литература и достига до 1940 година. След тази дата съществуващият материал ще трябва да бъде обект на втори, ако не и трети том.