"... Хареса ми начинът, по който градът привлече вниманието ми. Но, за да го открия, му поисках да спре да се крие зад маските си. Исках го реален. Да ми позволи да открия тайните му, да разбера проблемите му и да водя пряма беседа с него. И това ми беше обещано, и всички маски бяха отхвърлени, докато започна разговорът ни..."

Пътуване през времето, мита, историята, магията на изкуството и животът - това е това, което Барбара Атанасиадис успява да постигне със зряло око на опитен пътешественик. Това е същото око, което улавя отраженията на Италия в нейните предишни разкази, книгите "Година в Тоскана" и "Усещане за Рим".

"Моята Венеция" е последната книга, останала да бъде завършена в нейната уникална литературна трилогия, която се занимава с време, място и хора, както в миналото, така и в настоящето. Без да насочва стъпките ни, авторът ни пренася през каналите, тесните улички и площадите на Венеция и ни насочва вниманието към произведения на природата и изкуството, възползвайки се от легенди и исторически пропуски.

"Крилатият лъв" спокойно обгръща раменете на нашата романтична героиня, а "Полетът на чайката" дори достига "Императрица Сиси във Венеция". "Малките мурански сфери" се търкалят и спират пред "Вилицата на византийската принцеса", докато "Торчело" кокетира с "Венецианските жени в харема"...