Дон Кихот, една от онези истории, които никога не остаряват, започва да се оформя в ума на Мигел де Сервантес преди четири века, за да осмее романтичните рицарски романи, които доминирали интереса от Средновековието.

Фактът, че се превръща в основа и ъглов камък на западната литература, би трябвало следователно да отблъсне всякакви опити за представянето му в кратки кадри и илюстрирани страници. И все пак, братята Пол и Гаетан Бризи приемат предизвикателството отново и се справят отлично: реконструират с думи, образи и пълно съзнание бурната история и „вечния“ характер на Дон Кихот.

Един безстрашен рицар, но също така толкова трагикомично наивен, надменен и в същото време обичан, фарсово нелогичен и неизлечимо последователен до края, идеалист и определено безсмъртен.