Тази книга е посветена на паметта на „Групата учени за демократична конституция“, в която имах честта да участвам през 1974 г., заедно със стари мои учители и по-късно приятели. Имаше колективизъм и оформяне на общи предложения, които първо публикувахме в вестниците, а след това в това синьо книжле. Имаше преди всичко усещането, че служим на спешна политическа необходимост за доброто на демокрацията и на страната.

С падането на диктатурата за мен беше естествено да се заема с новата Конституция, изоставяйки всякаква друга работа. Видях това занимание като морален дълг и психологически като „страст“, която определено струваше многократно вложените усилия. Беспокойствата и борбите, които преживях в продължение на цяла година, представляват общ интерес доколкото осветляват аспекти, сега забравени или от самото начало непознати.

Затова пък днес толкова неоснователно се идеализира конституционният опит от 1974–75 г. Така възникна тази книга с спомени. Не само като личен свидетелски разказ, но и като „коригиращ урок“… Освен стойността ѝ като много подробен личен разказ за една критична историческа повратна точка, книгата предлага повод за по-общ размисъл относно изготвянето или преразглеждането на конституция – размисъл, който със сигурност ще стане актуален в следващия период.