Иконоборец, разрушителен, проницателен, полезно намеснически, непреклонно субективен, но в същото време и дълбоко обективен, с изключително жив език и бурен стил на писане, професор Танасис Диамантопулос хвърля анатомичен поглед върху периода след възстановяването на демокрацията и неговите министър-председатели, който няма да остане незабелязан. Не е изключено той да се превърне и в отправна точка в бъдеще…

Самият автор обаче се пита: Дали това е хладен „анатомичен поглед“ на политолог, който извършва и историческо изследване върху делото и историко-политическия отпечатък на десетте министър-председатели на периода след възстановяването на демокрацията? И чрез тях – за цялостно „рентгеново изследване“ на този период? Или става въпрос за намеса в събитията от активен гражданин, който разобличава пропуски на хора, които са били министър-председатели, и изтъква патологии на ситуации, които – вероятно и поради тях – са се развалили, със стремеж да допринесе за подобряване на настоящата политическа реалност?

Пишейки с често остър език, но – поне по замисъл – и с историческа справедливост, авторът се стреми към съчетаването на тези две цели: да предаде творба, написана едновременно с критичен поглед към „централните владетели“, но и намесническа, с (наивната?) надежда, че това няма да остане незабелязано от онези, които днес оформят, както и от тези, които утре ще изучават институционалните и политическите условия за функциониране на Втората, според други Третата, Гръцка република…

Откъс от книгата