Романът-еталон на Джордж Оруел "1984" се адаптира за първи път като театрален монолог. Това е една от най-значимите книги на 20-ти век, тъй като представлява предупреждение за последиците от крайния държавен контрол и пропагандата. Уинстън Смит живее в кошмарен свят, управляван от дистопичен авторитарен режим, при който всички жители са под постоянен надзор. Героят се опитва да си спомни какъв е бил животът преди възхода на режима, докато същевременно мечтае за свят без потисничество, където всички хора да живеят свободно.
Когато Джордж Оруел е писал "1984", последния си роман, той е имал, както се оказа, изключително прозрение за това, което е щяло да се случи. Непрекъснати военни конфликти, разпространение на насилието, усъвършенствани техники за наблюдение, социално неравенство, изопачаване на информацията и нарушаване на човешките права, намират своето отражение от страниците на книгата в съвременния свят.
Глобалният отзвук на романа скоро го превръща в радиопиеса, филм, графичен роман и театрално произведение. Той става вдъхновение за цяло поколение риалити шоута, с прочутата фраза: „Големият брат те наблюдава“, която залива телевизионните екрани, докато различни звезди, като Стивън Кинг и Дейвид Бауи, го класират сред любимите си книги.
Романът е преаранжиран от Елена Триандaфилопулу като театрално монологично произведение, вече без тревогата за неговото потвърждаване и разбиране на дистопията, която описва, тъй като бъдещето вече е тук. Сега се преработва в нов – напълно нов – текст, който се опитва да отърси, да прогонва това настояще чрез повествователното действие на едно единствено сценично лице. Съвременният прочит на "1984" ни поставя по-скоро в режим на бдителност. Това е напомняне. Да се опитваме да разпознаем човека в мрака.
