„Нещо намерих!“ извиква той. И наистина: дълбоко в пясъка, под скалата, малкият дракон изважда една глинена ваза, затворена с коркова тапа. Оскар я гледа с широко отворени очи, а Матилда се приближава, изпълнена с любопитство. Каридата внимателно издърпва тапата и отваря вазата. „Хм“ промърморва Каридата – и изважда от вазата едно парче кожа, сгънато като кърпичка. „Нещо е нарисувано тук!“ извиква развълнуван Оскар. Каридата разгъва кожата. На нея е нарисувано прасе и змия. Точно под прасето е отбелязан и един малък кръст. „Хм… може би кръстът показва скривалището на някакво съкровище“ казва той. „Прасето ще бъде пазителят на съкровището.“