Впечатляващите творби на Фрида Кало (1907–54) в много случаи бяха изрази на травма. Чрез почти фатален автомобилен инцидент на 18-годишна възраст, здравословни неуспехи, бурен брак, аборт и безплодие, тя превърна тези изпитания в революционно изкуство.

В буквалните или метафорични автопортрети Кало гледа зрителя с дръзък поглед, отхвърляйки съдбата си като пасивна жертва и вплитайки изрази на своя опит в хибриден език на живи сюрреалистични образи: коса, корени, вени, лозови клонки и маточни тръби.

Много от нейните творби изследват комунистическите политически идеали, които споделяше със съпруга си Диего Ривера. Художничката описва картините си като „най-искреното и истинско нещо, което можех да направя, за да изразя това, което чувствах вътре и извън себе си.”

Тази книга представя богатото творчество на Кало, изследвайки неуморната й решителност като художник и значението й като живописец, феминистичен символ и пионер на латиноамериканската култура.

Страници: 96, Година на издаване: 0915, Размери: 21x21см