Средството, което Уелбек използва, за да обедини двете нива (реалистичното и екзистенциалното), за да превърне цял този социален материал с уникална острота в екзистенциално състояние, е парадоксално „простото нравствено чувство“. Чувството, винаги нравствено за Уелбек и винаги разкриващо същността на нещата в неговата светогледна система, излишно, осмивано и изключвано в съвременния рационален либерален Запад, е свързващото вещество на литературните му изисквания […] С други думи, това е абсолютно емоционалната природа на произведенията на Уелбек, която отваря в нас пропукване, за да осъзнаем не просто нашата липса, а радикалното ни отчаяние, когато, за да я покрием, произвеждаме като „значения“ за себе си продуктите на нашия капитализъм – нещо, което цялостно установява екзистенциалното поле в уелбековата вселена: всяко потребление, всяко орално задоволяване, всяко произведение на изкуството, всяка нова или стара религия, всяка успешна клонингова процедура, всички „значения“, които героите на Уелбек приемат като деца на Запада, излъчват това тъжно чувство, с което ги насища техният автор: съзнанието за сигурния им провал.

Тази книга започва от „Няколко месеца от живота ми“ като реторична защита на прочутия знаменитост Уелбек, за да премине към нравствената и литературна поетика на автора Уелбек и да напомни, че истинската защита на един велик писател е самото му литературно творчество. Първият от двата текста осветлява нравствената поетика на атеиста Уелбек като християнска етика без Бог, която възхвалява – вече невъзможното в съвремието – чувство (на любовта) като средство на писателя да разкрие същността на нещата. Вторият осветлява литературната му поетика като обединение на двете най-влиятелни френски прозаични традиции – реализъм и екзистенциализъм, където реализмистът с душа екзистенциалист Уелбек ни показва как ние сами изграждаме своето екзистенциално пусто пространство чрез продуктите на капитализма, които произвеждаме и консумираме като „значения“ на нашето съществуване. И именно тъжното чувство, с което ги напоява авторът, описва съзнанието на сигурния им провал – нашето съзнание.