Психосоматиката е едно от най-значимите открития на 20-ти век. Тя изследва систематично и в дълбочина неразривната връзка между душата и тялото и как травматичните въздействия върху психиката могат да доведат до телесни патологични състояния.

Детето, което е травмирано, замразява емоциите и мислите, свързани с травмата, за да оцелее. Постепенно възприема механистичен начин на живот и се привързва към реалността, на която се подчинява.

Когато човек претърпи нови травми, той може да се дезорганизира; тогава му остава само една точка на опора: тялото. И то, боледувайки, разкрива чрез болката, че душата и тялото остават живи.

Кризата, колкото и болезнена да е, може да се превърне в отправна точка за откриване на историята и идентичността на човека — по същество, за откриването на истинското Аз.

В тази книга, чрез клинични примери, се изтъква, че болестта задейства възстановителен процес на психосомата, който води до повторна връзка с истинското Аз, което до момента човек е игнорирал.