„Градът е дете на улицата“, беше написал Йозеф Рот, скитайки из Европа през Междусъюзническия период. Градът се ражда от улиците, градската идентичност се определя там, човешкият опит на града се преживява по маршрути.

Улица „Университетска“ официално е завършена през 1859 г., започвайки от района на двореца и достигаща до площад „Омония“. Названията „булевард“, „булевар“ и „левадорос“ отразяват характера на улицата, която се намираше в периферията на центъра на новия град.

Преживя и продължава да преживява по пътя си три века всички фази на Атина, която постоянно се променя. Тя е тук, както беше вчера, както ще бъде утре; ще съществува, докато съществува градът. Времето ще добавя пластове живот, които ще кръвоснабдяват ставите ѝ и ще поддържат душата ѝ жива.

Като епилог – полифоничен завършек с 31 текста на автори от първо лице, които функционират като ориентири с човешки следи. Улица „Университетска“ – цветна, пулсираща, калейдоскопична, присъстваща.