Александър Папанастасиу (1876-1936) е бил интелектуалец и политик, изявил се като една от водещите политически фигури на политическия живот в Гърция през 20-ти век. Учил е право и социални науки в Атина и философия в Хайделберг.

През 1907 г. участва в основаването на „Социологическото дружество“ като организация на млади учени, целяща изготвяне на изследвания за модернизацията на гръцкото общество и решаване на потребностите на народа.

През 1910 г. влиза в политиката, избран е за депутат и води борбата за отчуждаване на фермите в Тесалия и предоставянето им на безземлените и малките земеделци. Участва в създаването на „Образователния съюз“ през 1910 г. с цел реформа на образователната система и утвърждаване на преподаването на народния език.

Бори се като доброволец в Балканските войни, включва се във либералното движение на Елевтериос Венизелос, което изразява буржоазната модернизация на страната и динамичния алиотропски национализъм. Участва в Движението за национална отбрана през 1916 г. и се утвърждава като лидер на радикалното демократично течение.

Бил е неколкократно избран за депутат, заемал е постовете министър на транспорта, вътрешните работи и социалното осигуряване в правителствата на Венизелос и двукратно е бил министър-председател. През 1922 г. публикува „Демократически манифест“, с който осъжда разрушителната политика на про-кралските правителства в Малоазийската експедиция, поради което е затворен.

През 1923 г. основава партията „Демократически съюз“, а същата година и дневния вестник „Демокрация“, в който е главен колумнист. През 1926 г. партията е преименувана на „Работническо-селска партия“. Като министър-председател през 1924 г. е основател на безцарска република в Гърция (Втора гръцка република), установена с историческото решение на Четвъртото учредително събрание на 25 март, което е одобрено от гръцкия народ чрез референдум на 13 април.