Един фантастичен диалог, който разкрива „епикурейската философия“ и мислене. Епикур говори за търсенето на щастието, което сам определя като душевен мир и отсъствие на телесна болка. Той различава желанията на естествени и необходими, на естествени, но не необходими и на празни. Мъдрият човек, според Епикур, задоволява първите, избира с мярка вторите и избягва третите. Централна роля в учението му има освобождаването от страховете, които измъчват човека. В прочутото „тетрафармака“, тоест четворното лекарство, той обобщава философията си по най-простия и разбираем начин: - Не се страхувай от боговете. - Не се страхувай от смъртта. - Добрината е лесна за придобиване. - Злото е лесно за понасяне. С тези четири доктрини Епикур предлага практичен житейски наръчник, който цели душевния мир.

СТРАХЪТ ОТ БОГОВЕТЕ И НАКАЗАНИЕТО СЛЕД СМЪРТТА, КАКТО И ТРЕВОГАТА ЗА НЕИЗБЕЖНИЯ КРАЙ „Смъртта“, казва той, „не ни засяга, защото докато живеем, я няма, а когато тя дойде, ние вече не съществуваме.“ (От представянето на корицата на книгата)