Тезер Өзлю (1943-1986), една „несистематизирана” писателка на турската литература, със своето писане разруши всеки наложен ѝ закон. „Пътешествие до края на живота”, по времето на публикуването си, беше определена като книга без прецедент на турски език. Писателката и до днес в Турция е наричана „тъжната принцеса на турската литература“, което продължава оскъдното разбиране за нейната творба в една силно патриархална общност и по същество скрива революционната, несъвместимата и непоколебимата ѝ позиция, както и радостта ѝ от живота, която постоянно е във диалектичен съюз със смъртта в творбата ѝ.

Същият диалектик е и връзката на Тезер Өзлю с „нейните“ писатели Итало Звево, Франц Кафка и Чезаре Павезе, чиито следи следва в пътуването, което записва в тази книга. Късмет е, че четиридесет години след краткия живот на Тезер Өзлю, творбата ѝ се чете и вдъхновява нови поколения читателки и читатели, изучава се и се превежда. От издателство Чукату излиза и сборникът с разкази „Старта градина – Стара любов“.

Само един ден, прекаран в Прага, е много по-плътнен от много други периоди в останалата част от живота ми. За първи път, в рамките на два дни, успявам да напиша така думите, които бяха натрупани в мен. До сега пазех образите дълбоко в тъмнината си, без да мога да ги превърна в думи, само им позволявах да ме измъчват [...] С тях живях, с тях обичах или си мислех, че обичам, но може би това не е вярно, нито обичах, нито живях. Само ме докоснаха някои следи и от двете. Съхраних образите заровени в дълбините на тъмнината си. И сега ме обхваща химерата на тези образи.

„Пътешествие до края на живота“ е лебедовата песен на писателка, която живя и пишеше безстрашно, поканвайки нас, които я четем, на диалог с нея и с нашето собствено аз.