За Фройд времето се отнася само до съзнанието и не можем да имаме достъп до него освен чрез действията на съзнанието. Несъзнаваното е безвременно, zeit-loss, лишено от време, функционира като игнорира времето, тъй като в него доминира принципът на удоволствието, който не взема предвид реалността.

Желанията, които обитават несъзнаваното, са непроменими, неподвижни, не познават износването от времето и не се влияят от ежедневния поток на събитията. Това обаче не означава, че несъзнаваното е „извън времето“, което е невъзможно, защото времето представлява една от тропикалностите на нашите отношения със света.

По-скоро означава, че в пространството на несъзнаваното обитава особена времевост, и тя е цикличната времевост на повторението. Аналитичната сесия, в която се актуализира тази циклична времевост на импулсивното сексуално, обаче не е само времето на повторението, а и времето на преработката, припомнянето и историзирането.

Текстовете в този том разглеждат темата за безвремието на несъзнаваното и психичното записване на времето чрез различни теоретични подходи и я свързват с клиничната психоаналитична практика.