Албумът балансира идеално между хаотичния експериментализъм и внимателно структурираната звукова достъпност, разкривайки двете страни на Папаконстантину: едновременно креативен и подривен, композитор и саботьор. Резултатът е творба едновременно лична и безлична, земна и в същото време отвъдземна.

Както многослойните пластове на инструментите създадоха в албума внушителния звуков пейзаж, така и пластовете на гласовете на участниците създават една уникална книга. Участниците описват как парчета, които първоначално изглеждаха напълно несвързани, намериха обща атмосфера и смисъл и се обединиха, преобразени, в албума. […] Не е случайно, че книгата функционира успешно както като документ, така и като художествен анализ, но и като размисъл върху епохата, произхода и въздействието на един албум, който промени местната музикална сцена. И това го постига, защото не се занимава само с – наистина интересната – история на един албум, а изследва и какво означава да правиш музика „отвътре“.