«На оръжие! На оръжие! Господарите избиват народ!» Така крещи един занаятчия, за да подбуди въстанието. Е 20 юли 1378 г., намираме се във Флоренция, в разгара на бунта на Чомби, един от многото, които избухнаха в Европа през XIV век.
Използвайки хрониките на епохата, Алесандро Барберо чрез тази книга ни кара отново да преживеем вълнението, ентусиазма и насилието от онези дни, когато група хора решава, че не харесва бъдещето, каквото го вижда, и се опитва да го промени.
Въстанията избухват съвсем неочаквано. Продължават много кратко, понякога само няколко седмици, след което биват потушени. Но в този кратък период се случват събития, които завинаги остават запечатани в колективната памет. Това са народните въстания. Историята, поне през последното хилядолетие, е пълна с такива критични моменти.
Средновековието не прави изключение: дори тогава не липсваха движения за въстание, които в началния си етап изобщо не изглеждат различни от най-радикалните съвременни революции. По-точно, през втората половина на XIV век се случват толкова много въстания, че е неправилно да се считат за статистическа аномалия.
Алесандро Барберо разказва за най-зрелищните от тези въстания. Дълго време историците смятаха техния провал не само за доказателство, че въстаниците нямат никакъв шанс да успеят, но и че не преследват дори съзнателна цел. Нищо по-неточно! Въстаниците знаеха какво правят, какво искат и се бореха съзнателно за постигането на своята кауза!
