В тома са записани резултатите от многогодишно изследване върху производството, придобиването и разпространението на ръкописната гръцка книга (кодекс) от XII до XX век на гръцка територия (Крит, Южни Йонийски острови, Епир, Кастория). Шестте му изследвания представляват принос към изследването и изучаването на образованието на средновековния елинизъм и неговото оцеляване през следвизантийската и новата епоха.

В първото изследване се проследява присъствието и дейността на дузина бежанци и имигранти-кодикографи във венецианския Крит от XIV до XVI век. Темите на следващите две изследвания са свързани с пространството на Южните Йонийски острови: историята на библиографската работилница на почти непознатия манастир Строфади и Свети Дионисий в Закинтос (XV–XVIII в.) и библиотечното дейност на почти неизвестния игумен на манастира Свети Георги Кримнон в Закинтос Йеротей Мусура (първата половина на XVII век).

В четвъртото изследване се проследява произходът на кодексите, които към средата на XIX век е притежавал почти неизвестният янински антиквар Константинос Цимурис, докато в петото се определят критериите, които е целесъобразно да се приложат при изготвянето на каталог на средновековните континентални кодекси според резултатите от новите изследвания, чието публикуване отговаря на едно зрелo научно desideratum.

Накрая се опитва да се изчертае историческата линия на изследванията върху ръкописите на библиотеките в Кастория през ХХ век и се прави първа презентация на старите византийски кодекси, запазени в Кастория.

Демитриос С. Георгакопулос е доцент по византийска и следвизантийска филология в Катедрата по филология на Университета в Йоанина.