Това шедьовърно изследване на стратегията описва интензивната оперативна дейност, която се проведе през двугодишния период 1939-1941, през който маршал Уейвъл, като Главнокомандващ на Близкия Изток, ръководеше едновременно провеждането на пет кампании.

Две от тези кампании са записани в историята като истински велики победи, докато кампанията в Гърция през 1941 г. предизвика неизчерпаем конфликт.

Харолд Е. Роф, в писането на това изследване, е използвал данни от официални архиви, които преди това не са били достъпни за изследователската общност, и е взел интервюта или кореспондирал с широк кръг военни, служили под командването на Уейвъл.

Авторът анализира как ранните преживявания на Уейвъл, придобити както като млад офицер, така и като развиващ се командир, се отразяват в взетите по-късно решения и в неговото проницателно военно виждане.

Харизматичната му личност от една страна го направи любим сред всички, които са служили под негово командване, а от друга – спечели дълбокото уважение не само на колегите му, но дори и на врага.

Въпреки това, вродената му предпазливост и лаконичност го поставиха в конфликт с политическите му началници. Въпреки величествените му военни постижения през един от най-критичните периоди в историята на неговата страна, Уейвъл несправедливо потъна в забвение.

Тази историческа несправедливост коригира изключителната книга на Роф.

Генерал сър Арчибалд Уейвъл, поемайки поста Главнокомандващ на Близкия Изток от пристигането си в Египет на 2 август 1939 г. до освобождаването си през юли 1941 г., паралелно бе натоварен с отговорността за прилагането на британската политика върху площ от около 9 065 000 квадратни километра в Африка, Близкия Изток, Средиземноморието и Югоизточна Европа.