Пътят на живота ни минава през пътища на последователни психични травми. Неизбежен принцип на природата. В постмодерната епоха, в която живеем, екологичната, социалната и икономическата криза и техните последици са носители на високо ниво на стрес и насилие. Травматерапията става по-актуална, може би повече от всякога. Целта на един интегриран травматерапевтичен процес не е просто и единствено заздравяването на психичната травма. Необходимо е да включим и (компенсационно) да придадем смисъл на психичната травма, постигайки психическата устойчивост на нашето Посттравматично Развитие (Post Traumatic Growth), за да можем да продължим живота си със свобода.

Развитието на невро-изобразителните методи, както и скорошните постижения в изследванията на ембрионалната, новороденческата и бебешка поведенческа генетика, изведоха на преден план изключителни изследвания относно влиянието на стреса и психичната травма върху Ц.Н.С. Изглежда, че невронните пътища (pathways) за преработка на травмата в мозъка и контурите (loops) на фиксация върху травматичните преживявания вече добиват ново измерение.

Очакваме чудесната епоха, в която външните психотерапевтични техники ще бъдат систематизирани с общ знаменател тяхното действие върху мозъчните функции. Те ще бъдат насочени с конкретни вариации към различните и с висока свързаност невронни мрежи (в зависимост от особеностите на всеки случай) и ще утвърдят „Новия Модел на Мислене“ за един Синтетичен Подход в Клиничната Практика на Травматерапията.