Елевзинските мистерии, посветени на Деметра и Дионис, са теургия, предавана от самата Деметра на хората, която им разкрива пътя (прогреса) на ума, който представлява същността на душата в материята, пребиваването й там в цикъл на въплъщения, смяна на живот и смърт (единство) и в крайна сметка връщането й към Началото, от което произлиза (връщане), което води до божествеността на човека и безсмъртието на душата.

На свещените церемонии в Елевзина, мистите стават "завършени", преживявайки преодоляването на смъртта. Дионис-Якхос, вождът на Мистериите, ръководи този възвишен път на душата, която слиза в подземния свят (Персефона) и се грижи за същността й (Девойката); и който се посвети в неговите Мистерии, както казва Пиндар, познава края на живота – смъртта и началото на живота, божествения дар на Зевс: "знае края на живота, знае и божествения му произход", което беше обвързано с забрана да бъде разкрито под наказание смърт.

Мистериите имаха и морално-възпитателна насока и правеха посветените в тях добродетелни и по-добри във всяко отношение: "по-добри от себе си във всичко". В тази книга се дава етимологично тълкуване на кодови имена, думи и фрази, както и на т.нар. надзорни учения, второто ниво на посвещение, в опит за философски подход към процесите в природата, които се паралелизират с тези на душата.

Целият път на Свещения път и важните спирки на шествието на Якхос се отнасят към онтологичния път на душата в материята. Засегнати са също теми като скръбта и смехът на боговете, медта като метал на демоните, свещените символи на класчето и маковото семе и техния мистериозен символизъм, както и змии от колесницата-дракон на Деметра, която дава на Триптолем и как те отразяват последните теории на Квантовата физика за електромагнетизма и създаването на материя.

Храмът на Елевзина замлъкна с навлизането на новата религия и, както каза Несторий, последният Еомолпидски йерофант, това беше "началото на великата духовна нощ на човечеството", защото "блажен е онзи от земните хора, който е видял това, а онзи, който не е посветен в светините и не участва, няма такава съдба и потъва под мъгливите и мухлясали тъмнини". (Омар, Химн към Деметра, строфи 480-482)