Pietà докосва болезнена и силно спешна тема: личната и колективна травма от женовбивството, крайната проява в пирамидата на кулминацията на половото насилие.

Спектакълът осъществява тежко пътуване по пътищата на загубата, скръбта, но и възраждането. През острия и едновременно утешающ театрален език, Pietà превръща сцената в място на взаимоподкрепа, претенции и публична памет. Активирайки опитен подход, който използва политическата сила на емоцията, той докосва онова, което се премълчава или изкривява в обществената реч (отстраняването на политическия, половия аспект на престъплението женовбивство, патриархалното възприятие за женското тяло като собственост, ролята на семейството в инкубацията на половото насилие, обръщането на отговорността чрез опита за виняване и обиждане на жертвите, отдавайки почит на жертвите на женовбивства и на всички жени и женствености навън).

Pietà е създаден с ценния принос на артистична група, съставена изцяло от жени актриси и творчески сътрудници. Вдъхновение и водач бяха пет жени - майки, преживели най-голямата загуба, убийството на детето си: Кула Армутиду (майка на Елени Топалуди), Елени Кремастиоти (майка на Ерату Манолакили), Катерина Коти (майка на Дора Захария), Александра Маку (майка на Гарифалия Псарракου) и Роза Фотиаду (майка на София Саввиду).