Атинки и атиняни – колко „чисти“ сме наистина?

„Чистият град“ изважда на преден план онези, които невидимо поддържат чистотата на нашето ежедневие: имигрантските чистачки в Атина. През гласовете и свидетелствата на пет реални жени от Албания, България, Молдова, Филипините и Южна Африка, произведението разглежда понятието „чисто“ – от буквалната до метафоричната му страна – и осветлява тънката граница, която разделя чистотата от изключването.

Кои чистят града? Защо главно жени? Какво означава да си „чужденка“ и в същото време необходима? Чрез театър-документален спектакъл, който балансира между поезията и реалността, Азас и Циникорис разгръщат истории на ежедневни героини: бивши учителки, архитекти, майки, жени, които са оставили един свят зад гърба си, за да започнат отначало.

„Чистият град“ не се отнася само до Атина. Той разглежда как понятието „чисто“ е формирало политики, идеологии и социални йерархии – от нацистките механизми за изключване до съвременните „операции метла“.

Чрез силата на театъра на реалността, произведението предлага нов поглед към това кои сме ние и кои смятаме, че не принадлежат.