Кулата на Вавилон. Кулата на объркването. Човешката суета ражда чудовища. Непонятни думи, възприятия, идеи, чужди религии. Ние и Другите.

Какво ли имаха да делят падналите хора, строителите на онази висока кула, дори когато започнаха да говорят различни езици?

Какво имаха да делят, векове по-късно, миньорите от всички нации, които копаеха въглища дълбоко в галериите на Белгия?

Млада двойка бежанци, спасила се от разрушението на Смирна, върви объркана в един чуждоезичен град — Брюксел. През 1924 г., „на пети март“, те все още са там. Сто години по-късно, по същите улици, техният внук търси нещо от заличените им следи. Но неговите собствени стъпки неочаквано го отвеждат пред едно кафене. Последното гръцко кафене в Моленбек! И там, докато от джубокса звучи дълбокият глас на Казандзидис, група възрастни хора, бивши миньори от всякаква народност и език, седят и разговарят за мимолетното и крехко чудо на съществуването.

Едно породисто куче, едно бездомно куче — какво ли би могло да каже за всичко това?