Малко преди края на Първата световна война, Каролине се опитва да оцелее в Дания, която напомня готически кошмар. Тя се изправя пред самотата и отчаянието, тъй като съпругът ѝ не се връща от фронта, а самата тя е в тежко финансово положение. В търсенето на по-добър живот, познанството ѝ с Дагмар, жена, която ще ѝ помогне да намери приемно семейство за бебето си, се оказва съдбоносно. До тази решителна жена, Каролине ще намери семейство, майка, спътник и най-вече женска солидарност, която ще ѝ помогне да възкръсне от пепелта на стария свят като нова независима жена.

Каролине намира ново семейство, нова надежда и сила да поеме живота си в ръце. Въпреки това, тя ще открие, че солидарността има и тъмни страни. „Момичето с иглата“ разказва трогателна история, която подчертава силата на жените да се възродят и да отстояват своята независимост, дори в свят, пълен с патриархат и война.

Шведският режисьор Магнус фон Хорн, който живее в Полша и преподава в прочутото Национално филмово училище в Лодз, се вдъхновява от неща, които му внушават страх, без обаче да иска да шокира с ужаса, тъй като винаги търси човечността – дори и в суровостта. Той говори за „ужасяващото сходство, което може да има черно-бялата Дания от 1920 г. с модерното европейско общество“, както и за въпроса за правото на аборт, който в момента отново се обсъжда в Европа и Америка.

Филмът е визуална поема за вечната позиция на жените в свят на патриархат, класово неравенство и сексуална експлоатация, както и за цената на самостоятелността. Черно-бялата кинематография на филма напомня за ужаса, който носи войната и злото, често ставащи оръжия в ръцете на слабите.