Малко преди края на Първата световна война, Каролине се опитва да оцелее в Дания, която напомня готически кошмар. Тя среща самотата и отчаянието, тъй като съпругът й не се завръща от фронта, а самата тя е в трудна икономическа ситуация. В търсенето на по-добър живот, запознанството й с Дагмар, жена, която ще й помогне да намери приемно семейство за бебето си, се оказва решаващо. До Дагмар, Каролине придобива семейство, майка, спътница и най-вече женска солидарност, която ще й помогне да възкръсне от пепелта на стария свят като нова независима жена.

Но Каролине ще открие, че солидарността има и тъмни страни. „Момичето с иглата“ разказва трогателна история, която подчертава силата на жените да се възродят и да извоюват своята независимост, дори в свят, изпълнен с патриархат и война.

Шведският режисьор Магнус фон Хорн, който живее в Полша и преподава в Националната филмова академия в Лодз, е заявил, че се вдъхновява от неща, които го плашат, търсейки човечността – дори в суровостта. Той също така спомена „ужасяващото сходство, което черно-бялата Дания от 1920 година може да има със съвременното европейско общество“, както и въпроса за правото на аборт, който в момента отново се обсъжда в Европа и Америка.

Филмът е визуална поезия за вечната позиция на жените в свят на патриархат, класова неравнопоставеност и сексуална експлоатация, както и за цената на самоопределението, в контраст със злото, което често се превръща в оръжие в ръцете на слабите.