Двамата главни герои са директорът на Първия театър на непосочена държава и млад, произхождащ от непривилегирован кръг, награден драматург. Двамата ще влязат в конфликт относно съдържанието на постановката, която ще бъде представена като резултат от наградата му, и по този начин демонстрират доста утвърдено в общественото съзнание съотношение на силите по отношение на държавната власт и опозицията към нея, като резултатът подсказва мрачно възприятие за света, което изглежда очаквано именно защото опозицията се опитва да изрази в рамките на институционална среда [...]

Танасис Триаридис досега не е бил пречупен, защото не се интересува да действа институционално; постановката обаче, с едно тихо но впечатляващо обръщане, започващо от него самия, в крайна сметка се обръща и предупреждава своите - по-млади или не - колеги: всяка опит за критика в рамките на институционална среда е предначертана да бъде осъдена. Тази тревога обаче, освен към писателите, има като краен получател и публиката. За Триаридис желаното е пробуждане, желано е спиране на мълчаливото съгласие: дали уважението, подчинението или поне отказът пред „гнил“ институт не противоречат на всяка хуманистична ценност, както ни е била преподавана до днес?

РОЗАЛИ СИНОПУЛУ