„900 хиляди реки говорят пеласгийски език“

Трилогията разглежда предположението, че хиляди хидрографски имена по света крият общи корени, които насочват към една много древна, предпеласгийска езикова форма, наречена „пеласгийска“. Авторът събира обширен материал от реки, езера и топоними и се опитва да покаже, че повтарящите се фонетични типове и езикови модели не са случайни, а представляват остатъци от една древна езикова признак.

Във всички книги се следва изследователска методология, която съчетава лингвистика, топонимия, сравнителен анализ и исторически източници. Участието на научен консултант засилва техническия характер на изследването, докато представянето е организирано по начин, който изгражда от общото към специфичното: световни примери, съпоставки на звуци и заключения за възможни културни пътища в праисторията.

Централната идея на трилогията е, че имената на водни тела съхраняват езикови следи, които предхождат днешните народи и езици. Авторът твърди, че тези следи показват широко разпространение на пеласгийския или предпеласгийския език, който е оставил отпечатъци от Европа до Азия и отвъд. Въпреки хипотетичния характер на някои заключения, трудът служи като голямо, цялостно усилие да се интерпретира световната топонимия чрез общ първичен езиков канал.