Сица Караискаки беше доктор по философия от Университета в Мюнхен и пишеше статии още от младежките си години във множество вестници и списания през периода между двете войни, както и следвоенното време.

В настоящото издание са добавени многобройни значими текстове, както и обширен предговор с много информация за творчеството, идеите и живота на гръцката писателка.

Освен статиите, посветени на нобеловия лауреат по литература Кнут Хамсун, Ърнест Хемингуей, Георги Тертцети, Щефан Георге, Костис Палас и филелин германския поет Фридрих Хелерлин, Сица Караискаки възпява гръцкия народ и се бори с теорията на Фалмерауер, както и с обидните за Гърция възгледи на Алфред Розенберг, защитавайки чистотата на гръцката кръв.

В други от текстовете си тя твърди, че гръцката култура е резултат от гръцкия дух и гръцката кръв, тоест че гръцкото изкуство има значение.