Гръцката проза така или иначе е многоизмерна, с хетерогенни исторически периоди, многобройни жанрове на разказване, множество разклонения на повествователните начини, многобройни повествователни ъгли и фокуси, разнообразни тематични направления. И цветовете на страните на куба, както в детската ми игра с куба на малкия фокусник, метафорично съответстват на времевите и исторически капсули на прозата, заключени в историческия кръг на тази книга.

По цветните страни на куба ще срещнем Емануил Роиди и "Паписса Йоана", натоварените с идеологически тълкувания на Пападиамантис. Ще разберем какво означава за жените и тяхното място в обществото и литературата прозата на Елисавета Мутжан-Мартинéгу, какво отразява блестящият ум на Михаил Мицакис, какво е успял да запечата и каква Атина е искал да изобрази в един от ранните образци на своя романистичен труд Григорий Ксенопулос.

Ще се опитаме да погледнем, без очилата на етнографията и фолклора, прозата на Коста Кристали, какво отразява ерозионната демитологизация на сатирата на Йоанис Кондюлакис, класовата ориентация и политическата реч на разказвача и романиста Константинос Теотоки.

Ще срещнем също модерниста и паралелно традиционалиста Фоти Кондоглу, монарха но също защитника на толерантността и свободата Константинос Цицеликис, както и романиста и разказвача Страти Миривили, понякога с ограничения, понякога с дързост, както и Казандзакис, Павлос Нирвана, Гулиелмо Абът, Карагатис, Мелпо Аксоти, Яннис Мари, Никос Кахтицис, Страти Циркас, както и авторите от ранния и узрял период на гръцката модерна епоха след диктатурата.