Дори и днес нашето възприятие за Близкия изток остава в известна степен продукт на една задължително западноцентрична гледна точка. Какви са тези ценностни системи? И колко справедливо е да говорим, да възприемаме региона като нещо единно, да формираме – поне една голяма част от общественото мнение на Запад – един монолитен образ за регион, в който съжителстват и в същото време се сблъскват до смърт различни общности?

Могат ли тези народи да съжителстват? Арабите смятат, че са съществували преди евреите в региона, докато евреите твърдят обратното и че създаването на държавата Израел през 1948 г. е исторически справедливо действие. И двамата вярват, че са избраният народ, и това надхвърля границите на Близкия изток.

Докато обичайна война цели налагането на волята на едната страна върху другата, тук имаме опит за налагане на различна реалност, която не оставя място за съществуване на противоположната страна. Това е война за унищожение. Различно е да воюваш за постигане на политически цели и различно е да воюваш за тоталното унищожение на противника. Това е като Третата картагенска война, където поражението означаваше изтребление. Двата народа живеят в съвсем различни реалности, които обаче са дълбоко повлияни от историческия опит, формирал техните вярвания.

Каквото и да се случва в Близкия изток, не остава само там. Палестина е регион, в който реалността захранва една крайно насилствена митология, а тази митология на свой ред възвръща още по-големи нива на насилие в реалността. Разговорите на четиримата бяха интерактивни, живи и по своя същност много динамични, тъй като всяки път трябваше да оценяват събития, които бяха плътни и бурни.