Когато започнах да изучавам философия, имах основен мотив: да изясня мислите си и да поставя правилно въпросите си.

Философията нямаше отговори на въпросите ми. Проблемите, които се поставят на екзистенциално ниво, могат да се решават само на екзистенциално ниво. Но дългият и труден път не беше напразен. И точно печалбите от него исках да запиша в това есе.

Първо научих какво не мога да твърдя или докажа. Научих и нещо друго: че от това, което се доказва, никой човек не може да живее.

После научих да уважавам явлението. Научих да ценя истината и качеството на непосредствения опит. Областта на изкуството, любовта и комуникацията се разшириха и обогатиха. И от самото начало те бяха за мен най-важните сфери.

И отново ще стигна до една дума: свобода.

Има мисъл, която освобождава — и мисъл, която поробва.

Критичното мислене и научният метод определено освобождават. Догматизмът и идеологиите поробват.

Ако съм помогнал на някои хора да отворят мисленето си, да се освободят от настойничеството (и нуждата) на догмите, да разберат, че един живот без догми не само е възможен, но може да бъде и напълно положителен, тогава чувствам, че съм направил нещо.

И че мога спокойно да изиграя следващата си табла.

Знаейки, че животът понякога е трагичен, понякога неразбираем и понякога ужасно красив.